История на шапката - част 2

През първата половина на 19 век бонетата доминирали сред дамската мода с много панделки, цветя, пера и мрежи, придаващи им още по-голям размер. До края на века, макар бонетата все още да били широко разпространени, много други стилове се появили - включително шапки с широки периферии и плоски коронки, шапки наподобяващи саксия и шапки без периферии - перата и воалите изобилствали.

Въпреки че в началото на 1900-те години повечето шапки били огромни и украсена с цветя, пера, панделки и тюл, към средата на 1920-те жените започнали да ходят с по-къси прически. Тогава дамската шапка „клош“, която прилягала по главата като шлем, с много малка периферия, дошла на мода. 

След Първата световна война обаче, внезапно започнали да се разпространяват различни стилове и материи, поради което много жени трябвало да разчитат и да се допитват до шапкарите.

През 30-те и 40-те години тенденцията била шапките да имат по-високи корони и по-малки периферии. Но след като отново дошло военното положение, се появили чалмите, направени от предвоенни материали.

Може да се каже, че от 1930-те до 1950-те Ню Йорк, с неговите много европейски имигранти, е станал водещ световен лидер в областта на шапките. С универсалните си магазини като Sacs Fifth Avenue (Сакс фифт авеню), Henry Bendel (Хенри Бендел) и Bergdorf Goodman (Бергорф Гуудман) водещи със собствените си шапкарски работилници.

През 1950-те вносът на готови дрехи ограбил ключовата роля на шапкарите в света на модата. В допълнение, по време на войната много жени, които не били работили до тогава, започнали да работят и не им се искало да загубят новоткритата си свобода и независимост. Тази нова ситуация, обаче, означавала, че те вече не могат да отделят толкова много време и енергия, за да бъдат модерени.